4.11.2018 г., 15:57 ч.

Очите ти 

  Поезия » Любовна
2850 32 37

И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.

 

Не го допускаш в погледа си изумруден.
Да повалѝ навън и... сам ще си отиде –
неканен, с кални стъпки, себе си прокудил,
мъглите къса сам във вятърни кориди.

 

В ресниците прозират резедави кълнове
и благославят думите с неимоверност –
неустоимо е, когато сутрин мълком
прошепват с обич колко всъщност съм потребна.

 

Ноември се дотътря с дъх на дълга зима,
а твоето смарагдово небе рисува в полет
две бели лястовици в бяла уязвимост.
Ще пренощуват тук... До следващата пролет!

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??