Очите ти
Очите ти, мила, очите ти
сякаш морета далечни са,
морета сякаш без бряг,
а аз съм нейде изгубен,
изгубен самотен моряк.
И устните, мила, и устните
сякаш са полският мак.
Но не, те са камбаните!
Звънят, звънят думите,
сипани нежно от тях.
А сърцето ти, мила, сърцето ти,
то сякаш е каменен зид -
спира и ласките, и милувките,
и песните пети безспир.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Luciole Todos los derechos reservados
