Очите ти, мила, очите ти
сякаш морета далечни са,
морета сякаш без бряг,
а аз съм нейде изгубен,
изгубен самотен моряк.
И устните, мила, и устните
сякаш са полският мак.
Но не, те са камбаните!
Звънят, звънят думите,
сипани нежно от тях.
А сърцето ти, мила, сърцето ти,
то сякаш е каменен зид -
спира и ласките, и милувките,
и песните пети безспир.
© Luciole All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
