15 ago 2024, 18:40

Очите ти

570 3 0

Тези очи, тези нежни, далечни очи, 

вгледани в мене уж нехайно и нямо, 

излъчващи бури, дъждове и лъчи, 

обещаващи нещо голямо…

Как потъвам във тях, как се давя и търся 

изплискан от душата ми смях, 

като някаква обич ненадейна и първа, 

като някой невинен, несторен, бял грях.

Как те искам, как копнея, пътувам 

в тези нежни, далечни очи…

как във тях пак се гмурвам и плувам 

и се вдигат на грамади вълни…

И разпенват се, блъскат, влекат ме, 

и съм цяла седефена и от фосфор на длъж, 

и съм цялата хвърлена в пъкъла 

на Дявол жесток, всемогъщ. 

Тези твои очи, спрени в мене нехайно,

излъчващи бури, дъждове и лъчи 

този мой път, орисия, случайност 

между ада и рая, между наште очи…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...