Aug 15, 2024, 6:40 PM

Очите ти

  Poetry » Love
564 3 0

Тези очи, тези нежни, далечни очи, 

вгледани в мене уж нехайно и нямо, 

излъчващи бури, дъждове и лъчи, 

обещаващи нещо голямо…

Как потъвам във тях, как се давя и търся 

изплискан от душата ми смях, 

като някаква обич ненадейна и първа, 

като някой невинен, несторен, бял грях.

Как те искам, как копнея, пътувам 

в тези нежни, далечни очи…

как във тях пак се гмурвам и плувам 

и се вдигат на грамади вълни…

И разпенват се, блъскат, влекат ме, 

и съм цяла седефена и от фосфор на длъж, 

и съм цялата хвърлена в пъкъла 

на Дявол жесток, всемогъщ. 

Тези твои очи, спрени в мене нехайно,

излъчващи бури, дъждове и лъчи 

този мой път, орисия, случайност 

между ада и рая, между наште очи…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...