6 feb 2009, 13:08

Очите ти топли...

1.6K 0 12
Очите ти топли...

Тежка е тази поредна зима...
Самолетният трафик замря,
леден вятър надежди отнема
очите ти топли скоро да съзра!
...
И беше ден първи,
очите ми търсеха теб,
лицето ми обливаха сълзи,
но бъдещето беше напред.
Ти пристигна на бял кон,
впрегнал огнена колесница.
Изтръгна от гърдите ми стон,
на миглата блесна последна сълзица.
Красив беше този ден!
Помниш ли вълните в прибоя?
Щастливо притихнал до мен,
аз... вдъхновението твое!
В думи обличаме
... дните си днес!
Не спряхме да се обичаме
... а така си далеч!
Любовта оцелява,
когато е истинска,
когато със вяра
километри прелитаме,
да срещнем устни,
ръце да сплетем.
С обич милвам косите ти,
ти отново притихваш до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обич...въпреки времето и пространството...
    прегръщам те, мила Танечка.
  • Засягаш много важна и актуална тема, Татяна. Днес много влюбени са разделени от съдбата.
    Това е изпитание на чувствата им.
    Поздрави!
  • "В думи обличаме дните си". Много ми хареса. Поздрав за истинския стих. И прегръдки!
  • Татянка,казваш,че всичко мое е красиво.А аз ще ти кажа,че всичко твое е прелестно и нежно.Възхитена съм!
    Прегръдки за красивия стих!
  • Разстоянията са най-доброто и най-лошото нещо на света.
    Най-доброто,защото въпреки тях сте в ЕДНО.
    Най-лошото,защото са РАЗСТОЯНИЯ.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....