Очите ти топли...
Тежка е тази поредна зима...
Самолетният трафик замря,
леден вятър надежди отнема
очите ти топли скоро да съзра!
...
И беше ден първи,
очите ми търсеха теб,
лицето ми обливаха сълзи,
но бъдещето беше напред.
Ти пристигна на бял кон,
впрегнал огнена колесница.
Изтръгна от гърдите ми стон,
на миглата блесна последна сълзица.
Красив беше този ден!
Помниш ли вълните в прибоя?
Щастливо притихнал до мен,
аз... вдъхновението твое!
В думи обличаме
... дните си днес!
Не спряхме да се обичаме
... а така си далеч!
Любовта оцелява,
когато е истинска,
когато със вяра
километри прелитаме,
да срещнем устни,
ръце да сплетем.
С обич милвам косите ти,
ти отново притихваш до мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
