Ода на буримето

9 ene 2016, 20:52

Poesía » De humor

403 0 0

С буримета аз станах човек,

съчинявам в захлас, без умора.

Нека казват, че бил съм зевзек —

буримето е мойта изгора.

Tо превърна ме във философ.

Буримето света ще оправя,

ще дарява на всички любов,

ще лекува таз пуста държава.

Буриметата мои не чул,

ти, окаяни, губиш за двама.

— Те по-прости са и от фасул!

— Но са мои, бе, твоята мама!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.