23 sept 2008, 8:02

Ода от миналото 

  Poesía » Otra
441 0 2

Ода от миналото

 

Откъснати крила,

безкрайна самота,

шепот от забравен спомен

рови в моята душа.

 

Далечен глас,

от отминал час,

пронизва сетивата,

студ в съня, и носи мраз.

 

Тъжни познати,

изплуват крилати,

казващи истини

с очи глуповати.

 

И връща назад,

в познатия глад,

прероденото тяло

среща стария враг.

 

 

Април, 2008 г.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??