23.09.2008 г., 8:02 ч.

Ода от миналото 

  Поезия » Друга
442 0 2

Ода от миналото

 

Откъснати крила,

безкрайна самота,

шепот от забравен спомен

рови в моята душа.

 

Далечен глас,

от отминал час,

пронизва сетивата,

студ в съня, и носи мраз.

 

Тъжни познати,

изплуват крилати,

казващи истини

с очи глуповати.

 

И връща назад,

в познатия глад,

прероденото тяло

среща стария враг.

 

 

Април, 2008 г.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??