Ода от миналото
Ода от миналото
Откъснати крила,
безкрайна самота,
шепот от забравен спомен
рови в моята душа.
Далечен глас,
от отминал час,
пронизва сетивата,
студ в съня, и носи мраз.
Тъжни познати,
изплуват крилати,
казващи истини
с очи глуповати.
И връща назад,
в познатия глад,
прероденото тяло
среща стария враг.
Април, 2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
