Ода от миналото

23 сент. 2008 г., 08:02

Поэзия » Другая

413 0 2

Ода от миналото

Откъснати крила,

безкрайна самота,

шепот от забравен спомен

рови в моята душа.

Далечен глас,

от отминал час,

пронизва сетивата,

студ в съня, и носи мраз.

Тъжни познати,

изплуват крилати,

казващи истини

с очи глуповати.

И връща назад,

в познатия глад,

прероденото тяло

среща стария враг.

Април, 2008 г.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-09-23T12:42:00+03:00

тъжно...наистина ме натъжи...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-09-23T09:57:43+03:00

Тъжно е с преродено тяло да срещаш стария враг!
Поздрави!