Ода от миналото
Откъснати крила,
безкрайна самота,
шепот от забравен спомен
рови в моята душа.
Далечен глас,
от отминал час,
пронизва сетивата,
студ в съня, и носи мраз.
Тъжни познати,
изплуват крилати,
казващи истини
с очи глуповати.
И връща назад,
в познатия глад,
прероденото тяло
среща стария враг.
Април, 2008 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
