red_rosse (Цвети Пеева) red_rosse (Цвети Пеева)
1 104
30 sept 2007, 13:43

Ода за чертежа

  Poesía
734 0 11
 

С грозен тътен в тъмнината

се разстла върху земята,

сгърчен в себе си копнеж...

Гледам - то било чертеж...


Странен и неразгадаем

и съвсем неразбираем.

Мъка в себе си събрал,

тъжен, някак черно - бял...


Криволичещ път преминал,

с нищо май не се разминал.

Сполетял го жребий лош:

среща с арогантен нож...


И летейки към земята,

през плътта на тъмнината,

пожелал си за последно

да го сгънат по-прегледно...



:)       :)       :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0