30 sept 2007, 13:43

Ода за чертежа 

  Poesía
617 0 11
 

С грозен тътен в тъмнината

се разстла върху земята,

сгърчен в себе си копнеж...

Гледам - то било чертеж...


Странен и неразгадаем

и съвсем неразбираем.

Мъка в себе си събрал,

тъжен, някак черно - бял...


Криволичещ път преминал,

с нищо май не се разминал.

Сполетял го жребий лош:

среща с арогантен нож...


И летейки към земята,

през плътта на тъмнината,

пожелал си за последно

да го сгънат по-прегледно...



:)       :)       :)

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??