30.09.2007 г., 13:43 ч.

Ода за чертежа 

  Поезия
574 0 11
 

С грозен тътен в тъмнината

се разстла върху земята,

сгърчен в себе си копнеж...

Гледам - то било чертеж...


Странен и неразгадаем

и съвсем неразбираем.

Мъка в себе си събрал,

тъжен, някак черно - бял...


Криволичещ път преминал,

с нищо май не се разминал.

Сполетял го жребий лош:

среща с арогантен нож...


И летейки към земята,

през плътта на тъмнината,

пожелал си за последно

да го сгънат по-прегледно...



:)       :)       :)

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??