Ода за чертежа
С грозен тътен в тъмнината
се разстла върху земята,
сгърчен в себе си копнеж...
Гледам - то било чертеж...
Странен и неразгадаем
и съвсем неразбираем.
Мъка в себе си събрал,
тъжен, някак черно - бял...
Криволичещ път преминал,
с нищо май не се разминал.
Сполетял го жребий лош:
среща с арогантен нож...
И летейки към земята,
през плътта на тъмнината,
пожелал си за последно
да го сгънат по-прегледно...
:) :) :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
