Ода за чертежа
С грозен тътен в тъмнината
се разстла върху земята,
сгърчен в себе си копнеж...
Гледам - то било чертеж...
Странен и неразгадаем
и съвсем неразбираем.
Мъка в себе си събрал,
тъжен, някак черно - бял...
Криволичещ път преминал,
с нищо май не се разминал.
Сполетял го жребий лош:
среща с арогантен нож...
И летейки към земята,
през плътта на тъмнината,
пожелал си за последно
да го сгънат по-прегледно...
:) :) :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Пеева Все права защищены
