what_is_life_91 (Деси)
14 23
30 jul 2008, 23:29

Ода за гнева 

  Poesía » Otra
676 0 3

Сипи ми капки жалост,
пристрасти душата за отмора,
Хипнотизирай болката без скорост!
Попитай ме за милост в безцветната си флора,
открий усещане за старост
в желание да ме направиш втора.

Повярвах, че те има,
но усетът ми заблуди ме.
Политнах в сляпа суета,
ала лъжата ти свести ме.
Браво! Успя, спечели своя триумф!
Открадна онази незнайна съдба,
побягнала по стар колодрум,
с окърпени усмивка, надежда
и поглед без шум,
с този поглед апатичен
на човек така безличен…
 
Отлей в душата завистта си,
надигай хищнически вой в кръвта си,
огрей отново самотата на гнева ми,
напий се със сълзите от yма ми,
прати ми некролога на сърцето,
кажи "привет" на скръбта,
живей във спомени,
обрасли с пипала,
в мрежи от черната надежда
и наливна грозота.

© Деси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересна ода за гнева
    Но щом те е вдъхновил
    Поздравче!!!
  • "...напий се със сълзите от yма ми,
    прати ми некролога на сърцето..."
    Това ми хареса най-много, иначе цялото е много яростно, гневно. Изляла си болката си върху листа! Браво!
  • Аз малко се обърках... но иначе ми хареса... и все пак мисля, че можеш и по добре
Propuestas
: ??:??