Ода за гнева
Сипи ми капки жалост,
пристрасти душата за отмора,
Хипнотизирай болката без скорост!
Попитай ме за милост в безцветната си флора,
открий усещане за старост
в желание да ме направиш втора.
Повярвах, че те има,
но усетът ми заблуди ме.
Политнах в сляпа суета,
ала лъжата ти свести ме.
Браво! Успя, спечели своя триумф!
Открадна онази незнайна съдба,
побягнала по стар колодрум,
с окърпени усмивка, надежда
и поглед без шум,
с този поглед апатичен
на човек така безличен…
Отлей в душата завистта си,
надигай хищнически вой в кръвта си,
огрей отново самотата на гнева ми,
напий се със сълзите от yма ми,
прати ми некролога на сърцето,
кажи "привет" на скръбта,
живей във спомени,
обрасли с пипала,
в мрежи от черната надежда
и наливна грозота.
© Деси All rights reserved.
