Сипи ми капки жалост, пристрасти душата за отмора, Хипнотизирай болката без скорост! Попитай ме за милост в безцветната си флора, открий усещане за старост в желание да ме направиш втора.
Повярвах, че те има, но усетът ми заблуди ме. Политнах в сляпа суета, ала лъжата ти свести ме. Браво! Успя, спечели своя триумф! Открадна онази незнайна съдба, побягнала по стар колодрум, с окърпени усмивка, надежда и поглед без шум, с този поглед апатичен на човек така безличен…
Отлей в душата завистта си, надигай хищнически вой в кръвта си, огрей отново самотата на гнева ми, напий се със сълзите от yма ми, прати ми некролога на сърцето, кажи "привет" на скръбта, живей във спомени, обрасли с пипала, в мрежи от черната надежда и наливна грозота.
"...напий се със сълзите от yма ми,
прати ми некролога на сърцето..."
Това ми хареса най-много, иначе цялото е много яростно, гневно. Изляла си болката си върху листа! Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Но щом те е вдъхновил
Поздравче!!!