14 may 2008, 12:43

Ода за живота

  Poesía
1.3K 0 1
 

Уживени гласове се чуват вечерта,

животът кипи в луда веселба,

забавляват се всички - големи, деца

и никой не поглежда гъстата мъгла.

 

Без грижа и горест живота тече,

без мъка и болест живота лети

и всеки от нас от този живот е парче,

и всеки от нас от скуката ще страни.

 

А никой от нас не знае какъв е,

никой от нас не знае какво е,

никой не вниква в мисълта на живота,

но всеки приема благата с охота.

 

И всеки взима и взима, и взима,

и иска още и още, и още,

но никой нищо не иска да дава.

Как тогава светът да оцелява?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Наумов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...