14 мая 2008 г., 12:43

Ода за живота

1.3K 0 1
 

Уживени гласове се чуват вечерта,

животът кипи в луда веселба,

забавляват се всички - големи, деца

и никой не поглежда гъстата мъгла.

 

Без грижа и горест живота тече,

без мъка и болест живота лети

и всеки от нас от този живот е парче,

и всеки от нас от скуката ще страни.

 

А никой от нас не знае какъв е,

никой от нас не знае какво е,

никой не вниква в мисълта на живота,

но всеки приема благата с охота.

 

И всеки взима и взима, и взима,

и иска още и още, и още,

но никой нищо не иска да дава.

Как тогава светът да оцелява?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Наумов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...