14 мая 2008 г., 12:43

Ода за живота 

  Поэзия
928 0 1
 

Уживени гласове се чуват вечерта,

животът кипи в луда веселба,

забавляват се всички - големи, деца

и никой не поглежда гъстата мъгла.

 

Без грижа и горест живота тече,

без мъка и болест живота лети

и всеки от нас от този живот е парче,

и всеки от нас от скуката ще страни.

 

А никой от нас не знае какъв е,

никой от нас не знае какво е,

никой не вниква в мисълта на живота,

но всеки приема благата с охота.

 

И всеки взима и взима, и взима,

и иска още и още, и още,

но никой нищо не иска да дава.

Как тогава светът да оцелява?...

© Веселин Наумов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??