14 мая 2008 г., 12:43

Ода за живота

1.4K 0 1
 

Уживени гласове се чуват вечерта,

животът кипи в луда веселба,

забавляват се всички - големи, деца

и никой не поглежда гъстата мъгла.

 

Без грижа и горест живота тече,

без мъка и болест живота лети

и всеки от нас от този живот е парче,

и всеки от нас от скуката ще страни.

 

А никой от нас не знае какъв е,

никой от нас не знае какво е,

никой не вниква в мисълта на живота,

но всеки приема благата с охота.

 

И всеки взима и взима, и взима,

и иска още и още, и още,

но никой нищо не иска да дава.

Как тогава светът да оцелява?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Наумов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...