14.05.2008 г., 12:43 ч.

Ода за живота 

  Поезия
5.0 / 1
1154 0 1
Уживени гласове се чуват вечерта,
животът кипи в луда веселба,
забавляват се всички - големи, деца
и никой не поглежда гъстата мъгла.
Без грижа и горест живота тече,
без мъка и болест живота лети
и всеки от нас от този живот е парче,
и всеки от нас от скуката ще страни.
А никой от нас не знае какъв е,
никой от нас не знае какво е,
никой не вниква в мисълта на живота,
но всеки приема благата с охота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Наумов Всички права запазени

Предложения
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...
  • Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
  • Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...

Още произведения »