14.05.2008 г., 12:43

Ода за живота

1.4K 0 1
 

Уживени гласове се чуват вечерта,

животът кипи в луда веселба,

забавляват се всички - големи, деца

и никой не поглежда гъстата мъгла.

 

Без грижа и горест живота тече,

без мъка и болест живота лети

и всеки от нас от този живот е парче,

и всеки от нас от скуката ще страни.

 

А никой от нас не знае какъв е,

никой от нас не знае какво е,

никой не вниква в мисълта на живота,

но всеки приема благата с охота.

 

И всеки взима и взима, и взима,

и иска още и още, и още,

но никой нищо не иска да дава.

Как тогава светът да оцелява?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Наумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...