Уживени гласове се чуват вечерта,
животът кипи в луда веселба,
забавляват се всички - големи, деца
и никой не поглежда гъстата мъгла.
Без грижа и горест живота тече,
без мъка и болест живота лети
и всеки от нас от този живот е парче,
и всеки от нас от скуката ще страни.
А никой от нас не знае какъв е,
никой от нас не знае какво е,
никой не вниква в мисълта на живота,
но всеки приема благата с охота.
И всеки взима и взима, и взима,
и иска още и още, и още,
но никой нищо не иска да дава.
Как тогава светът да оцелява?...
© Веселин Наумов Всички права запазени