19 dic 2009, 20:05

Ода за Ламята (по "Тримата братя и златната ябълка) 

  Poesía » De humor
1444 0 14

Седнала Ламята под ябълката крива.

И златни ябълки на глас брои:

- Едно, две, едно, две-е, трр-иии!

Свива пръсти, глас извива,

пише, драска, счупи си молива,

огън бълва и фучи:

- Вчера ябълките бяха три!

 

От яд се вдигна над земята

и във въздуха се запремята.

После слезе при реката

да си охлади главата.

 

Затътри се Ламята стара

към своя дом във планината,

горе – на орлите при гнездата.

Унила влезе в пустия си дом,

направи чай, сипА и ром,

мента, глог, валериан,

глухарчев сок и сок от дрян.

Че не може да заспи,

щом от яд кръвта й ври.

 

Полегна старата в кревата

и загледа на стената –

в рамка договор виси.

Ето той какво гласи:

„Тримата братя и Ламята

ще опазят ябълките златни –

хрупкави и ароматни –

че магия крие се във тях:

предпазват от любов и грях,

от раздели и среднощен страх,

от всякакви болежки,

и от лудостите ни човешки.”

 

Замисли се след туй Ламята

дали има тука, на земята

същества измамливи и странни

като човешките създания.

 

Че се врътна към стената –

от чая бе направила главата –

и реши: каквото ще да става,

ябълките златни друг да защитава!

 

С любов на всички създатели и разказвачи на приказки!

 

 

 

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??