Седнала Ламята под ябълката крива.
И златни ябълки на глас брои:
- Едно, две, едно, две-е, трр-иии!
Свива пръсти, глас извива,
пише, драска, счупи си молива,
огън бълва и фучи:
- Вчера ябълките бяха три!
От яд се вдигна над земята
и във въздуха се запремята.
После слезе при реката
да си охлади главата.
Затътри се Ламята стара ...