Ода за Ламята (по "Тримата братя и златната ябълка)
Седнала Ламята под ябълката крива.
И златни ябълки на глас брои:
- Едно, две, едно, две-е, трр-иии!
Свива пръсти, глас извива,
пише, драска, счупи си молива,
огън бълва и фучи:
- Вчера ябълките бяха три!
От яд се вдигна над земята
и във въздуха се запремята.
После слезе при реката
да си охлади главата.
Затътри се Ламята стара
към своя дом във планината,
горе – на орлите при гнездата.
Унила влезе в пустия си дом,
направи чай, сипА и ром,
мента, глог, валериан,
глухарчев сок и сок от дрян.
Че не може да заспи,
щом от яд кръвта й ври.
Полегна старата в кревата
и загледа на стената –
в рамка договор виси.
Ето той какво гласи:
„Тримата братя и Ламята
ще опазят ябълките златни –
хрупкави и ароматни –
че магия крие се във тях:
предпазват от любов и грях,
от раздели и среднощен страх,
от всякакви болежки,
и от лудостите ни човешки.”
Замисли се след туй Ламята
дали има тука, на земята
същества измамливи и странни
като човешките създания.
Че се врътна към стената –
от чая бе направила главата –
и реши: каквото ще да става,
ябълките златни друг да защитава!
С любов на всички създатели и разказвачи на приказки!
© Веселка Пенова All rights reserved.
