9 ene 2021, 20:41

Ода за Райна Княгиня

2.5K 2 5

Райна Княгѝня! Кой я не зна̀е?

Българка лѝчна със смело сърцѐ,

що фла̀гът Априлски, без да се ма̀е,

извѐзала тайно със сръ̀чни ръцѐ.

 

Било̀ е отда̀вна. През турското робство.

В малък градѐц живяла една̀

красива девойка умна, скопо̀сна ,

учителка гла̀вна на будни деца.

Дни преди бунт... Георги Бенко̀вски -

/много просла̀вен наш патрио̀т/

викнал мома̀та пред градски велмо̀жи

от Панагюрище, в зна̀тен имо̀т.

Казал ѝ той, че са дълг ѝ вменили,

за своя народ да сто̀ри добро̀,

с коприна и съ̀рма байряк да съшѝе -

български сѝмвол в борба̀ против зло.

Приѐла девойката с радост голяма,

дѐлото лично да сто̀ри със плам,

а за модел ѝ показали знаме

от Карлово, на комитѐта им там.

 

Мѝнали дни, в които усъ̀рдно

Райна бродирала с` златни конци

царския лъв, а над него безсмъ̀ртни

„Свобода̀ или смърт“, с дух що летѝ.

Щом го ушѝла, видяла Бенко̀вски

и рѐкла му смело: „Войво̀до, решѝх!

Байряка да нося а̀зи самѝчка,

войник твой да бъда сла̀вен, велѝк.”

После препа̀сала са̀бя завѐтна,

бързо възсѐднала буен жребѐц

и през града̀ с Хвъркова̀тата чѐта

зна̀ме развяла в свобо̀дно небѐ.

А пък наро̀дът празнувал и сла̀вел

свойте юнаци с похва̀лни слова̀,

китки им хвърляли, пеели песни

старци, жени и невръ̀стни деца̀.

В килим от цветя и въ̀зглас възто̀ржен:

„Ура̀! Да живее български княз!”,

в априлското утро яздела го̀рдо

Райна Княгиня до апо̀стола наш.

 

Райна Княгиня! Жена-мъченица

оставила диря в народна съдба,

със знамето бойно от нея ушито,

символ жадуван за... Свобода.

 

08.01.2021 г.

Из бъдещата ми стихосбирка: "Легенди като шевици български"

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...