9.01.2021 г., 20:41

Ода за Райна Княгиня

2.5K 2 5

Райна Княгѝня! Кой я не зна̀е?

Българка лѝчна със смело сърцѐ,

що фла̀гът Априлски, без да се ма̀е,

извѐзала тайно със сръ̀чни ръцѐ.

 

Било̀ е отда̀вна. През турското робство.

В малък градѐц живяла една̀

красива девойка умна, скопо̀сна ,

учителка гла̀вна на будни деца.

Дни преди бунт... Георги Бенко̀вски -

/много просла̀вен наш патрио̀т/

викнал мома̀та пред градски велмо̀жи

от Панагюрище, в зна̀тен имо̀т.

Казал ѝ той, че са дълг ѝ вменили,

за своя народ да сто̀ри добро̀,

с коприна и съ̀рма байряк да съшѝе -

български сѝмвол в борба̀ против зло.

Приѐла девойката с радост голяма,

дѐлото лично да сто̀ри със плам,

а за модел ѝ показали знаме

от Карлово, на комитѐта им там.

 

Мѝнали дни, в които усъ̀рдно

Райна бродирала с` златни конци

царския лъв, а над него безсмъ̀ртни

„Свобода̀ или смърт“, с дух що летѝ.

Щом го ушѝла, видяла Бенко̀вски

и рѐкла му смело: „Войво̀до, решѝх!

Байряка да нося а̀зи самѝчка,

войник твой да бъда сла̀вен, велѝк.”

После препа̀сала са̀бя завѐтна,

бързо възсѐднала буен жребѐц

и през града̀ с Хвъркова̀тата чѐта

зна̀ме развяла в свобо̀дно небѐ.

А пък наро̀дът празнувал и сла̀вел

свойте юнаци с похва̀лни слова̀,

китки им хвърляли, пеели песни

старци, жени и невръ̀стни деца̀.

В килим от цветя и въ̀зглас възто̀ржен:

„Ура̀! Да живее български княз!”,

в априлското утро яздела го̀рдо

Райна Княгиня до апо̀стола наш.

 

Райна Княгиня! Жена-мъченица

оставила диря в народна съдба,

със знамето бойно от нея ушито,

символ жадуван за... Свобода.

 

08.01.2021 г.

Из бъдещата ми стихосбирка: "Легенди като шевици български"

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...