9 янв. 2021 г., 20:41

Ода за Райна Княгиня

2.5K 2 5

Райна Княгѝня! Кой я не зна̀е?

Българка лѝчна със смело сърцѐ,

що фла̀гът Априлски, без да се ма̀е,

извѐзала тайно със сръ̀чни ръцѐ.

 

Било̀ е отда̀вна. През турското робство.

В малък градѐц живяла една̀

красива девойка умна, скопо̀сна ,

учителка гла̀вна на будни деца.

Дни преди бунт... Георги Бенко̀вски -

/много просла̀вен наш патрио̀т/

викнал мома̀та пред градски велмо̀жи

от Панагюрище, в зна̀тен имо̀т.

Казал ѝ той, че са дълг ѝ вменили,

за своя народ да сто̀ри добро̀,

с коприна и съ̀рма байряк да съшѝе -

български сѝмвол в борба̀ против зло.

Приѐла девойката с радост голяма,

дѐлото лично да сто̀ри със плам,

а за модел ѝ показали знаме

от Карлово, на комитѐта им там.

 

Мѝнали дни, в които усъ̀рдно

Райна бродирала с` златни конци

царския лъв, а над него безсмъ̀ртни

„Свобода̀ или смърт“, с дух що летѝ.

Щом го ушѝла, видяла Бенко̀вски

и рѐкла му смело: „Войво̀до, решѝх!

Байряка да нося а̀зи самѝчка,

войник твой да бъда сла̀вен, велѝк.”

После препа̀сала са̀бя завѐтна,

бързо възсѐднала буен жребѐц

и през града̀ с Хвъркова̀тата чѐта

зна̀ме развяла в свобо̀дно небѐ.

А пък наро̀дът празнувал и сла̀вел

свойте юнаци с похва̀лни слова̀,

китки им хвърляли, пеели песни

старци, жени и невръ̀стни деца̀.

В килим от цветя и въ̀зглас възто̀ржен:

„Ура̀! Да живее български княз!”,

в априлското утро яздела го̀рдо

Райна Княгиня до апо̀стола наш.

 

Райна Княгиня! Жена-мъченица

оставила диря в народна съдба,

със знамето бойно от нея ушито,

символ жадуван за... Свобода.

 

08.01.2021 г.

Из бъдещата ми стихосбирка: "Легенди като шевици български"

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...