21 sept 2022, 20:04  

Ода за вечността

  Poesía » Civil
882 2 0

/на местността „Камъка“ над Горна Оряховица/

 

На хълм висок, в точката най-горе,

камък бял източил е снага –

древен страж, пазител неуморен

на селище със корен в древността.

 

Свидетел ням (на хиляди години),

известен по тракийската земя

с култа си към Майката Богиня

от ерата далеч преди Христа.

 

А после, някога по Римско време,

от трети до четвърти минал век,

наставник станал камъкът на крепост,

въздигната, да пази път нелек.

 

Ряховец нарекли я, защото

орехи растели в местността.

Символ на мощта било дървото,

на здравето, дълга и мъдростта.

 

Така, дори през Търновското царство,

закрилникът със скалното сърце

наглеждал крепостта си горда, воинска,

прераснала в Раховец градче...

 

Минавали годините, а стражът

все тъй изпращал силната си мощ

към хората, повярвали, че могат

със миналото да направят мост.

 

И днес, когато светлина огрява

скалата бяла – символ на града,

хората сърцати осъзнават

как „Камъка“ ги свързва с вечността.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...