Sep 21, 2022, 8:04 PM  

Ода за вечността

  Poetry » Civic
888 2 0

/на местността „Камъка“ над Горна Оряховица/

 

На хълм висок, в точката най-горе,

камък бял източил е снага –

древен страж, пазител неуморен

на селище със корен в древността.

 

Свидетел ням (на хиляди години),

известен по тракийската земя

с култа си към Майката Богиня

от ерата далеч преди Христа.

 

А после, някога по Римско време,

от трети до четвърти минал век,

наставник станал камъкът на крепост,

въздигната, да пази път нелек.

 

Ряховец нарекли я, защото

орехи растели в местността.

Символ на мощта било дървото,

на здравето, дълга и мъдростта.

 

Така, дори през Търновското царство,

закрилникът със скалното сърце

наглеждал крепостта си горда, воинска,

прераснала в Раховец градче...

 

Минавали годините, а стражът

все тъй изпращал силната си мощ

към хората, повярвали, че могат

със миналото да направят мост.

 

И днес, когато светлина огрява

скалата бяла – символ на града,

хората сърцати осъзнават

как „Камъка“ ги свързва с вечността.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...