Ода за вечността

/на местността „Камъка“ над Горна Оряховица/

На хълм висок, в точката най-горе,

камък бял източил е снага –

древен страж, пазител неуморен

на селище със корен в древността.

Свидетел ням (на хиляди години),

известен по тракийската земя

с култа си към Майката Богиня

от ерата далеч преди Христа.

А после, някога по Римско време,

от трети до четвърти минал век,

наставник станал камъкът на крепост,

въздигната, да пази път нелек.

Ряховец нарекли я, защото

орехи растели в местността.

Символ на мощта било дървото,

на здравето, дълга и мъдростта.

Така, дори през Търновското царство,

закрилникът със скалното сърце

наглеждал крепостта си горда, воинска,

прераснала в Раховец градче...

Минавали годините, а стражът

все тъй изпращал силната си мощ

към хората, повярвали, че могат

със миналото да направят мост.

И днес, когато светлина огрява

скалата бяла – символ на града,

хората сърцати осъзнават

как „Камъка“ ги свързва с вечността.