Ода за Зайчи връх

14 ago 2021, 11:26

Poesía » De humor

367 0 2

Таз кота, по-ниска от триста,

издига се в равно поле

закръглена, но и скалиста,

до древния град Кабиле.

На картата диря я с лупа

в кьошето на Средна гора.

Открих я! Сърце се разтупа

и гордо извиках: «Ура!»

По Кончето в Пирин не яздил,

Мусала дори не съзрял,

ще знам – на връх Зайчи съм аз бил,

завоя на Тунджа видял.

Стоя в обожание нямо,

от гледката тъй прикован,

щом помня – на юг ми е Ямбол,

а Сливен – пред гордий Балкан.

Оттам ще се спусна по-мъдър,

признат за пишман поет, но

сред нищото нещо ще бъда,

сред толкова нули – «едно».

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.