Ода за Зайчи връх
Таз кота, по-ниска от триста,
издига се в равно поле
закръглена, но и скалиста,
до древния град Кабиле.
На картата диря я с лупа
в кьошето на Средна гора.
Открих я! Сърце се разтупа
и гордо извиках: «Ура!»
По Кончето в Пирин не яздил,
Мусала дори не съзрял,
ще знам – на връх Зайчи съм аз бил,
завоя на Тунджа видял.
Стоя в обожание нямо,
от гледката тъй прикован,
щом помня – на юг ми е Ямбол,
а Сливен – пред гордий Балкан.
Оттам ще се спусна по-мъдър,
признат за пишман поет, но
сред нищото нещо ще бъда,
сред толкова нули – «едно».
© Владимир Костов All rights reserved.
