Офорт

14 abr 2012, 18:49

Poesía

798 0 9

“...няма вече ни пътя, ни къщите,
само бяла зора от сребро”
Атанас ДАЛЧЕВ, “Прозорец”
Тръгнах рано.
Зората намръщена
посребряваше мрачния ден
и изглеждаха призрачни къщите,
хоризонтът и пътят пред мен;
и оловните облаци лягаха
сред бодливия горски клонак,
дето вятърът, дрипав бродяга,
бе нощувал в среднощния мрак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Офорт

Искате да прочетете повече?

Propuestas