Apr 14, 2012, 6:49 PM

Офорт 

  Poetry
797 0 9
“...няма вече ни пътя, ни къщите,
само бяла зора от сребро”
Атанас ДАЛЧЕВ, “Прозорец”
Тръгнах рано.
Зората намръщена
посребряваше мрачния ден
и изглеждаха призрачни къщите,
хоризонтът и пътят пред мен;
и оловните облаци лягаха
сред бодливия горски клонак,
дето вятърът, дрипав бродяга,
бе нощувал в среднощния мрак. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??