Офорт
“...няма вече ни пътя, ни къщите,
само бяла зора от сребро”
Атанас ДАЛЧЕВ, “Прозорец”
Тръгнах рано.
Зората намръщена
посребряваше мрачния ден
и изглеждаха призрачни къщите,
хоризонтът и пътят пред мен;
и оловните облаци лягаха
сред бодливия горски клонак,
дето вятърът, дрипав бродяга,
бе нощувал в среднощния мрак.
Младостта си прегърнал през рамото,
надалеч през света бях поел,
и не исках да знам за измамата
на живота, наречена цел.
О, тогава не мислех за връщане,
всяко утро за мен бе добро,
и изчезваха пътят и къщите,
само бяла зора от сребро
обещаваше вечност разискрена,
ясен път към далечния връх
и приятели верни и искрени,
синева до безкрай, до без дъх...
Обещаваше...
После сребристото
остаря, потъмня, помътня,
синевата, безкрайна и чиста,
се прошари с ръждиви петна,
пътят свърна сред храсти преплетени,
дъжд нечакан проплака над мен
и се плиска калта под нозете ми,
и отдавна е есенен ден.
Пак вървя.
Днес е късно за връщане,
моят есенен ден догоря,
няма вече ни пътя, ни къщите,
ни оная сребриста заря.
Има залез.
Чугунно е синьото.
Свири вятър минорен акорд
и е тъмна край мене картината,
като късен вечерен офорт.
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички за съпреживяването. Да, този стих не е за широка употреба - може би трябва първо да обясня заглавието. Но ако говорим сериозно - кой стих е за масова консумация? Ето какво казва по въпроса не друг, а Пенчо Славейков: “Не признанието на мнозинството търси творчеството, а ревностните избраници на духа, за които поезията стои високо над пазарната врява на ежедневието. Но преди филистерите, залюбилите фразите, а загърбили човешкия дух, а днес фасулковците се опитват да внушат, че изкуството е нещо като Народен дворец или Капалъчарши и в него всеки може да влезе, да зяпа, да продава и купува, да дава акъл”. И още: “Популяризацията на изкуството, поевтиняването, демократизирането му – то е негово унижение. Изкуството е отбрана, празнична храна, или нашенски казано, великденски кравай: нещо извънредно за онези, които се хранят с фасул, за онези, които четат улични вестници, за онези, които прибират сметта на обществения живот и живеят в нея.”
Хайде да не коментирам!
Просто още веднъж - благодаря! -
Богат стих!
-
Много ми хареса тази творба. Благодаря за поезията!
-
Дали заради името на стихотворението, или заради поезията която лъха от него, не знам, но очевидно не е за обща консумация...което е жалко...Тук, където уж са се събрали почитатели на писаното слово...
Но на онова слово, дето е угодно на публикуващия, на онова слово, дето няма да те кара да си размърдаш и малкото сиви клетки...да, май това стихо не е за обща употреба...
А е много хубаво, поздрави, Чернев. -
и не исках да знам за измамата
на живота, наречена цел.
Има и много красиви залези
Чудесно стихо, браво! -
Много силно !
-
Прекрасно – като съдържание, образност и внушения!
Празничен поздрав! -
"Потемнеет серебро, померкнет золото,
Поизносятся и вещи и слова,
Из альбомов улыбнется нежно молодость,
Из-под плит проглянет тихая трава.
Все на свете перемелится, век сменится,
Пронесутся годы словно с горки вниз,
Только ты душа суровой жизни пленница,
Из меня, как из темницы, смотришь ввысь."
Михаил Шуфутинский- Душа болит
Поздрави, Вальо, за невероятния стих! Много истински!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
надалеч през света бях поел,
и не исках да знам за измамата
на живота, наречена цел."
http://www.youtube.com/watch?v=fwoF8fzjitI&feature=related