26 may 2024, 7:31

Огледал се Илия, все тия

  Poesía
497 0 0



Някога имаше фрезисти, стругари,
ама тогава бяхме другари.
Днес инфлуенсъри градят кариери...
Е, с господа и Бог не се мери...

Времето минало е опасно, пожарно.
Днес го наричаме - тоталитарно.
Всичко е лошо от онези години...
Издадоха томове с обективни причини.

Някога хората се поздравяваха,
за постижения се награждаваха...
Днес се създават фиктивни конкурси,
в които кадърност въобще не се търси.

Преди се събираха роднини, приятели...
Днес и роднините стават предатели...
Някога имаше патки, прасета...
Днес има пачки във чекмеджета...

Някога имаше впряг на каруци.
Днес бягат децата, бягат и внуците.
Бяхме послушници на руския страж,
днес козируваме вече на САЩ...

Пак сме слуги и пак сме подлога.
Да пиша сравнения вече не мога.
Ако се вгледа и днеска Илия,
времената са други, но

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...