May 26, 2024, 7:31 AM

Огледал се Илия, все тия

  Poetry
502 0 0



Някога имаше фрезисти, стругари,
ама тогава бяхме другари.
Днес инфлуенсъри градят кариери...
Е, с господа и Бог не се мери...

Времето минало е опасно, пожарно.
Днес го наричаме - тоталитарно.
Всичко е лошо от онези години...
Издадоха томове с обективни причини.

Някога хората се поздравяваха,
за постижения се награждаваха...
Днес се създават фиктивни конкурси,
в които кадърност въобще не се търси.

Преди се събираха роднини, приятели...
Днес и роднините стават предатели...
Някога имаше патки, прасета...
Днес има пачки във чекмеджета...

Някога имаше впряг на каруци.
Днес бягат децата, бягат и внуците.
Бяхме послушници на руския страж,
днес козируваме вече на САЩ...

Пак сме слуги и пак сме подлога.
Да пиша сравнения вече не мога.
Ако се вгледа и днеска Илия,
времената са други, но

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...