26 мая 2024 г., 07:31

Огледал се Илия, все тия

498 0 0



Някога имаше фрезисти, стругари,
ама тогава бяхме другари.
Днес инфлуенсъри градят кариери...
Е, с господа и Бог не се мери...

Времето минало е опасно, пожарно.
Днес го наричаме - тоталитарно.
Всичко е лошо от онези години...
Издадоха томове с обективни причини.

Някога хората се поздравяваха,
за постижения се награждаваха...
Днес се създават фиктивни конкурси,
в които кадърност въобще не се търси.

Преди се събираха роднини, приятели...
Днес и роднините стават предатели...
Някога имаше патки, прасета...
Днес има пачки във чекмеджета...

Някога имаше впряг на каруци.
Днес бягат децата, бягат и внуците.
Бяхме послушници на руския страж,
днес козируваме вече на САЩ...

Пак сме слуги и пак сме подлога.
Да пиша сравнения вече не мога.
Ако се вгледа и днеска Илия,
времената са други, но

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...