26.05.2024 г., 7:31

Огледал се Илия, все тия

501 0 0



Някога имаше фрезисти, стругари,
ама тогава бяхме другари.
Днес инфлуенсъри градят кариери...
Е, с господа и Бог не се мери...

Времето минало е опасно, пожарно.
Днес го наричаме - тоталитарно.
Всичко е лошо от онези години...
Издадоха томове с обективни причини.

Някога хората се поздравяваха,
за постижения се награждаваха...
Днес се създават фиктивни конкурси,
в които кадърност въобще не се търси.

Преди се събираха роднини, приятели...
Днес и роднините стават предатели...
Някога имаше патки, прасета...
Днес има пачки във чекмеджета...

Някога имаше впряг на каруци.
Днес бягат децата, бягат и внуците.
Бяхме послушници на руския страж,
днес козируваме вече на САЩ...

Пак сме слуги и пак сме подлога.
Да пиша сравнения вече не мога.
Ако се вгледа и днеска Илия,
времената са други, но

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...