26.05.2024 г., 7:31

Огледал се Илия, все тия

496 0 0



Някога имаше фрезисти, стругари,
ама тогава бяхме другари.
Днес инфлуенсъри градят кариери...
Е, с господа и Бог не се мери...

Времето минало е опасно, пожарно.
Днес го наричаме - тоталитарно.
Всичко е лошо от онези години...
Издадоха томове с обективни причини.

Някога хората се поздравяваха,
за постижения се награждаваха...
Днес се създават фиктивни конкурси,
в които кадърност въобще не се търси.

Преди се събираха роднини, приятели...
Днес и роднините стават предатели...
Някога имаше патки, прасета...
Днес има пачки във чекмеджета...

Някога имаше впряг на каруци.
Днес бягат децата, бягат и внуците.
Бяхме послушници на руския страж,
днес козируваме вече на САЩ...

Пак сме слуги и пак сме подлога.
Да пиша сравнения вече не мога.
Ако се вгледа и днеска Илия,
времената са други, но

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...