10 abr 2009, 0:58

Огледала

1.2K 0 20

         Огледала

Когато и пожарите заспят
в сърцето ми след радости горчиви,
ще дойдеш ти при мен, за кой ли път
от моите представи по-красива.

Ще бъде тихо, светло, в този час...
И моята душа ще поразтребиш
от хиляди вини и чужда власт,
за да обикна себе си... И тебе.

Като огледала под звезден прах
покорно пътищата ще застинат
с надеждата да се познаем в тях
или безмилостно да се разминем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По някакъв странен начин ми напомняш за Вапцаров ...., харесваш ми Бароне ! ...каквото и да прочета от теб е хубаво !
  • Светло да е на душата ти и в стиха ти! И безкрайно сбъдването!
  • ''За нас самотност трябва, за да греем''...Дано не се разминете
  • Все чакате я - вечната жена,
    която греховете да целува,
    надмогнала умората, скръбта,
    но ... някой ден ще спре да съществува.
  • Знаеш ли, може би няма по-истинско от това, някой да те накара да обикнеш първо себе си...
    Поздрав за този стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...