10 апр. 2009 г., 00:58

Огледала

Поэзия » Любовная

1.2K 0 20

Огледала

Когато и пожарите заспят
в сърцето ми след радости горчиви,
ще дойдеш ти при мен, за кой ли път
от моите представи по-красива.

Ще бъде тихо, светло, в този час...
И моята душа ще поразтребиш
от хиляди вини и чужда власт,
за да обикна себе си... И тебе.

Като огледала под звезден прах
покорно пътищата ще застинат
с надеждата да се познаем в тях
или безмилостно да се разминем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Черна_Роза (Жулиета Великова)

По някакъв странен начин ми напомняш за Вапцаров ...., харесваш ми Бароне ! ...каквото и да прочета от теб е хубаво !

2009-09-06T21:58:09+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Светло да е на душата ти и в стиха ти! И безкрайно сбъдването!

2009-06-26T14:18:06+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

''За нас самотност трябва, за да греем''...Дано не се разминете

2009-05-23T01:33:25+03:00
Самодива (Вики)

Все чакате я - вечната жена,
която греховете да целува,
надмогнала умората, скръбта,
но ... някой ден ще спре да съществува.

2009-04-13T16:51:06+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Знаеш ли, може би няма по-истинско от това, някой да те накара да обикнеш първо себе си...
Поздрав за този стих!

2009-04-12T08:13:00+03:00