9 oct 2009, 12:34

Огледален

829 0 10

Остаряло лице, откъде те познавам,

във теб има нещо далечно красиво,

което съм искал, дори обожавал,

но твърде различно, не толкова сиво.

 

Чертите ти – остри, а устните – свежи,

с по-стегната кожа и цвят във очите,

сърцето тъгува по чужди копнежи

в света на покоя, отминал със дните.

 

Кривиш се насреща, изглеждаш зловещо,

подобно дърво сред горяща гора,

създаден за огрев на време човешко,

поредната купчина прах след смъртта.

 

И днес пак ме мразиш, тъй както и вчера,

обиждайки краля, че носи глава,

нов образ, кажи ми, къде да намеря

за теб, огледално чуплива душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...