vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
Oct 9, 2009, 12:34 PM

Огледален 

  Poetry » Phylosophy
660 0 10

Остаряло лице, откъде те познавам,

във теб има нещо далечно красиво,

което съм искал, дори обожавал,

но твърде различно, не толкова сиво.

 

Чертите ти – остри, а устните – свежи,

с по-стегната кожа и цвят във очите,

сърцето тъгува по чужди копнежи

в света на покоя, отминал със дните.

 

Кривиш се насреща, изглеждаш зловещо,

подобно дърво сред горяща гора,

създаден за огрев на време човешко,

поредната купчина прах след смъртта.

 

И днес пак ме мразиш, тъй както и вчера,

обиждайки краля, че носи глава,

нов образ, кажи ми, къде да намеря

за теб, огледално чуплива душа!

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??