Огледален
Остаряло лице, откъде те познавам,
във теб има нещо далечно красиво,
което съм искал, дори обожавал,
но твърде различно, не толкова сиво.
Чертите ти – остри, а устните – свежи,
с по-стегната кожа и цвят във очите,
сърцето тъгува по чужди копнежи
в света на покоя, отминал със дните.
Кривиш се насреща, изглеждаш зловещо,
подобно дърво сред горяща гора,
създаден за огрев на време човешко,
поредната купчина прах след смъртта.
И днес пак ме мразиш, тъй както и вчера,
обиждайки краля, че носи глава,
нов образ, кажи ми, къде да намеря
за теб, огледално чуплива душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Веселинов Всички права запазени
