21 dic 2009, 11:46

Огледално

  Poesía
4.5K 2 82

      Огледално

 


Тя е облачнобяла.

Прилича на сняг.

И умее да влюбва

снежинките в себе си.

Много крехка. И фина.

Като ябълков цвят.

Неоткъснати мисли

вплита в шарени ребуси.

Тя е тиха. До нямост.

И стъпва на пръсти.

Да не буди мечтите,

сънуващи случване.

Вярва силно. До залез.

По изгрев се кръсти.

Да се сбъдне сънят.

И късмет да отключи.

Тя на Дявола сочи

без страх кривините.

И се учи на глас

добрини да изрича.

В огледалото щом

се погледнем в очите,

осъзнавам на мен

колко много прилича.

 


14.12.2009 г.

 

 


 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...