21.12.2009 г., 11:46 ч.

Огледално 

  Поезия
4016 2 83

      Огледално

 


Тя е облачнобяла.

Прилича на сняг.

И умее да влюбва

снежинките в себе си.

Много крехка. И фина.

Като ябълков цвят.

Неоткъснати мисли

вплита в шарени ребуси.

Тя е тиха. До нямост.

И стъпва на пръсти.

Да не буди мечтите,

сънуващи случване.

Вярва силно. До залез.

По изгрев се кръсти.

Да се сбъдне сънят.

И късмет да отключи.

Тя на Дявола сочи

без страх кривините.

И се учи на глас

добрини да изрича.

В огледалото щом

се погледнем в очите,

осъзнавам на мен

колко много прилича.

 


14.12.2009 г.

 

 


 


© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??