Огледално
Огледално
Тя е облачнобяла.
Прилича на сняг.
И умее да влюбва
снежинките в себе си.
Много крехка. И фина.
Като ябълков цвят.
Неоткъснати мисли
вплита в шарени ребуси.
Тя е тиха. До нямост.
И стъпва на пръсти.
Да не буди мечтите,
сънуващи случване.
Вярва силно. До залез.
По изгрев се кръсти.
Да се сбъдне сънят.
И късмет да отключи.
Тя на Дявола сочи
без страх кривините.
И се учи на глас
добрини да изрича.
В огледалото щом
се погледнем в очите,
осъзнавам на мен
колко много прилича.
14.12.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
