Огледало

16 mar 2023, 18:14

Poesía » De amor

400 0 0

Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

Посягам към стената огледална-
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен,
или пък ще се разделим?

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.