16.03.2023 г., 18:14 ч.

Огледало 

  Поезия » Любовна
353 0 0

Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

 

Посягам към стената огледална-
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

 

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен,
или пък ще се разделим?

© Таня Гулериа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато срещу мен е огледалото »

43 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??