Огледало

16.03.2023 г., 18:14 ч.

Поезия » Любовна

496 0 0

Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

Посягам към стената огледална-
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен,
или пък ще се разделим?

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.