Огледало

Poetry » Love

946 0 0

Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

Посягам към стената огледална-
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен,
или пък ще се разделим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0