17 oct 2010, 16:29

Огледало 

  Poesía » Otra
995 0 3
Един човек срещу мен стоеше.
Седнах, заговорих го със страх,
попитах го защо сам седеше,
а той ми подаде шепа, пълна с прах.
Започна да говори с неговото сърце,
аз погледнах неговото лице.
Разбрах ясно - искаше бели криле,
с които да прелети това дълбоко море.
Морето, което разделя две души,
две съдби разбити,
разделени като две мухи
със златен прах покрити. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??