Oct 17, 2010, 4:29 PM

Огледало

  Poetry » Other
1.1K 0 3


Един човек срещу мен стоеше.

Седнах, заговорих го със страх,

попитах го защо сам седеше,

а той ми подаде шепа, пълна с прах.

 

Започна да говори с неговото сърце,

аз погледнах неговото лице.

Разбрах ясно - искаше бели криле,

с които да прелети това дълбоко море.

 

Морето, което разделя две души,

две съдби разбити,

разделени като две мухи

със златен прах покрити.

 

Разказа ми за неговите безсънни нощи,

в които е четял нейните писма,

Разнесени от далечните пощи,

за да сгреят неговата душа.

 

Говорихме надълго и широко

за тази негова ужасна съдба,

той засегна ме дълбоко

заради неговата безкрайна вина.

 

Исках да му дам съвет, но не можах,

не трябваше така да страда –

ръка подадох, но се спрях.

Разделяше ни стъклена преграда,

защото аз пред огледалото стоях...

 

Деян Иванов 09.02.08

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "ръка подадох, но се спрях.
    Разделяше ни стъклена преграда,
    защото аз пред огледалото стоях..."
    Няма как да го прочета и да не ми се стори познато..имаше един спомен, мисля, и накрая завършваше по същия начин..изглежда някой от двамата поети е плагиатствал
  • Интересно! Значи съм станал известен с "училищния вестник" :D:D:D
  • Това стихотворение го прочетох за първи път,когато още не се познавахме.Преди година разглеждах училищния вестник и неволно погледът ми се спря върху "Огледало"(ученическа поезия).От любопитство го прочетох.Много ми хареса и си казах,че момчето(авторът) е различен от тези,които познавах и за които са ми разказвали. Някак си не можех да повярвам,че е възможно това да са думи на едно момче. Прочетох името ти,изписано под стиховете-беше ново за мен. Стана ми мъчно,защото не Те познавам. Казах си,че "ако ни е писано,ще се запознаем". След време забравих името ти,защото не помня имена,но запомних стиховете ти и заглавието..
    Няколко месеца след това се запознахме случайно.А когато ми показа стихотворението си,в миг се сетих за прекрасното стихотворение,което случайно прочетох в училищния вестник.. "НАМЕРИХ ТЕ!" си казах ,а сърцето ми се нажежи повече от вулканична лава. От този ден светът ми стана по-красив, музата в мен отново се възроди! Виждаш, вече мога да пиша ,да се усмихвам ,да Те обичам и на яве , не като преди- само в сънищата ми. Обичам те,Деян!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...