Огледало
Един човек срещу мен стоеше.
Седнах, заговорих го със страх,
попитах го защо сам седеше,
а той ми подаде шепа, пълна с прах.
Започна да говори с неговото сърце,
аз погледнах неговото лице.
Разбрах ясно - искаше бели криле,
с които да прелети това дълбоко море.
Морето, което разделя две души,
две съдби разбити,
разделени като две мухи
със златен прах покрити.
Разказа ми за неговите безсънни нощи,
в които е четял нейните писма,
Разнесени от далечните пощи,
за да сгреят неговата душа.
Говорихме надълго и широко
за тази негова ужасна съдба,
той засегна ме дълбоко
заради неговата безкрайна вина.
Исках да му дам съвет, но не можах,
не трябваше така да страда –
ръка подадох, но се спрях.
Разделяше ни стъклена преграда,
защото аз пред огледалото стоях...
Деян Иванов 09.02.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
