Deyaan (Деян Иванов)
15 23
17.10.2010 г., 16:29 ч.

Огледало 

  Поезия » Друга
932 0 3


Един човек срещу мен стоеше.

Седнах, заговорих го със страх,

попитах го защо сам седеше,

а той ми подаде шепа, пълна с прах.

 

Започна да говори с неговото сърце,

аз погледнах неговото лице.

Разбрах ясно - искаше бели криле,

с които да прелети това дълбоко море.

 

Морето, което разделя две души,

две съдби разбити,

разделени като две мухи

със златен прах покрити.

 

Разказа ми за неговите безсънни нощи,

в които е четял нейните писма,

Разнесени от далечните пощи,

за да сгреят неговата душа.

 

Говорихме надълго и широко

за тази негова ужасна съдба,

той засегна ме дълбоко

заради неговата безкрайна вина.

 

Исках да му дам съвет, но не можах,

не трябваше така да страда –

ръка подадох, но се спрях.

Разделяше ни стъклена преграда,

защото аз пред огледалото стоях...

 

Деян Иванов 09.02.08

© Деян Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "ръка подадох, но се спрях.
    Разделяше ни стъклена преграда,
    защото аз пред огледалото стоях..."
    Няма как да го прочета и да не ми се стори познато..имаше един спомен, мисля, и накрая завършваше по същия начин..изглежда някой от двамата поети е плагиатствал
  • Интересно! Значи съм станал известен с "училищния вестник" :D:D:D
  • Това стихотворение го прочетох за първи път,когато още не се познавахме.Преди година разглеждах училищния вестник и неволно погледът ми се спря върху "Огледало"(ученическа поезия).От любопитство го прочетох.Много ми хареса и си казах,че момчето(авторът) е различен от тези,които познавах и за които са ми разказвали. Някак си не можех да повярвам,че е възможно това да са думи на едно момче. Прочетох името ти,изписано под стиховете-беше ново за мен. Стана ми мъчно,защото не Те познавам. Казах си,че "ако ни е писано,ще се запознаем". След време забравих името ти,защото не помня имена,но запомних стиховете ти и заглавието..
    Няколко месеца след това се запознахме случайно.А когато ми показа стихотворението си,в миг се сетих за прекрасното стихотворение,което случайно прочетох в училищния вестник.. "НАМЕРИХ ТЕ!" си казах ,а сърцето ми се нажежи повече от вулканична лава. От този ден светът ми стана по-красив, музата в мен отново се възроди! Виждаш, вече мога да пиша ,да се усмихвам ,да Те обичам и на яве , не като преди- само в сънищата ми. Обичам те,Деян!!!
Предложения
: ??:??